Коледна приказка

Весела Коледа! Нека светлината и магията на празника да са винаги с нас и дано през цялата година стават чудеса:)

Седем

... Преди седем години седем деца загубиха живота си. Пред нашумялата тогава дискотека "Индиго" се бяха събрали над шестстотин деца и при внезапното отваряне на вратите двадесет и четири от тях бяха смачкани. Седем от тях загинаха (Елена, Любомира, Митко, Кристина, Цветелина, Виктория и Мадлена). Дано почиват в мир! Вече почти никой не помни този инцидент. Поредната избледняла във времето трагедията. Поредното отшумяло събитие...
... Преди четири години в катастрофа загинаха дванадесет деца в река Лим... Преди две години шофьорът на рейса беше осъден на седем години затвор, няколко месеца по-късно присъдата му беше намалена на четири години. Никой почти вече не помни и тази трагедия...
... Преди една година австралиец намушка и уби едно 20-годишно момче. Така и не разбрах какво стана с чужденеца-убиец. Отново размита във времето история...
...Преди три седмици три момчета бяха нападнати от пияни младежи. Едното от тях загуби живота си в следствие на зверски побой... Скоро и това ще бъде забравено.

... Почивайте в мир, деца - жертви на абсурда!...

Мирис на замръзнали есенни листа...

Тъмнина. Фенер пръска светлинни капчици по малката крива уличка. Мирис на замръзнали есенни листа. Всичко трепти от студ. Само един гълъб смело прорязва вкочаняващия въздух. Зад прозорците - различни съдби. (Щастливо семейство вечеря. Малко дете лежи на пода и като че ли рисува.) Вътре е топло. Уютно. А Тя е навън. Сама. Обикаля уличките и мисли. Наблюдава. Вярва. Хората и се усмихват, развеселени от смешната и шапка. Тя отвръща на топлината в очите им. Подминава. Продължава да обикаля. Като че ли не усеща студа, не се бои от тъмнината, само се усмихва - някак загадъчно. Сякаш знае някаква тайна. Листата са и я казали. Точно преди да замръзнат. И тя беше листо, но вече не е. Вече е звезда - вятърът не я достига, не я носи, а тя сама следва своя собствен път. Няма нужда от чужда светлина, защото и сама може да си свети. Не се бой от студа, защото намери в себе си топлината...
Тъмно е. И студено. Хората забързано пресичат улиците.Само едно момиче стой неподвижно и ги гледа. Вдишва дълбоко аромата на замръзнали есенни листа и се усмихва...

Завинаги мой, завинаги твоя, завинаги наши...

I carry your heart with me

I carry your heart with me (I carry it in

my heart) I am never without it (anywhere

I go you go,my dear; and whatever is done

by only me is your doing,my darling)

I fear

no fate (for you are my fate,my sweet) I want

no world (for beautiful you are my world,my true)

and it's you are whatever a moon has always meant

and whatever a sun will always sing is you

here is the deepest secret nobody knows

(here is the root of the root and the bud of the bud

and the sky of the sky of a tree called life;which grows

higher than the soul can hope or mind can hide)

and this is the wonder that's keeping the stars apart

I carry your heart (I carry it in my heart)

Edward Estlin Cummings

Туп-туп... туп-туп...

ФотоконкурсЪТ 2

Фотоконкурсът „Поглед към толерантността” с удължен срок за участие до 16 ноември

Поради големия интерес Дружеството за ООН в България удължава срока за подаване на фотографии за младежкия фотоконкурс на тема „Поглед към толерантността” до 16 ноември. Конкурсът бе обявен в рамките на инициативата Алианс на цивилизациите. Конкурсът е по повод на Международния ден на толерантността, 16 ноември.
Ще бъдат присъдени три парични награди - 300, 200 и 100 лева, а награждаването ще се проведе в Министерството на външните работи. Най-добрите 30 фотографии ще бъдат изложени в сградата на Министерството, а след това в университетите в София и на уебсайта на Дружеството.
Творбите ще бъдат оценявани от експертно жури, което ще избере най-добре вписващите се в темата фотографии. Журито ще е съставено от професионални фотографи и общественици.
Изисквания към снимките: формат .jpg, минимален размер 1024 х 768, заглавие
Краен срок за изпращане:16 ноември 2008 г.
Творбите се изпращат на електронен адрес photocontest@una-bg.org, заедно с трите имена, възраст, телефон, e-mail и пощенски адрес.

Мечта

Без думи. Само усещане.

ФотоконкурсЪТ

Приятелите ми знаят - освен Павел Матев (както споменах в предишната публикация), обожавам и ФОТОГРАФИЯТА. И от известно време насам работя върху един фотоконкурс...който официално стартира утре(20.10.2008). Най-накрая! Постигнах си го...:)

Пращай! Покажи ТВОЯТА визия за толерантност....:)

P.S.: Специални благодарности на Иво, че ми разреши и помогна фотоконкурсЪТ да стане реалност:)))

Носталгично:)

Бях го забравила... А толкова го обичам...

Моето обяснение в любов

Аз не съм красавец.
Аз съм грозен.
Моите родители са прости.
Аз дойдох по селски коловози
като бос езически апостол.

Женски погледи в любов не ме окъпаха.
Две-три булки скришом ме прегръщаха -
мачкаха си блузите в тъмното,
а на виделото
се загръщаха.

Аз не съм красавец...

Но в зениците
нося клади -
светнали и черни.
Ти не си чула,
че грозниците
са от всички влюбени най-верни!
Те най- тежко се разочароват,
ако ги постигнат несполуки...

Яворов взе хапчето отрова
да запази грозните от клюки.

Обожавам Павел Матев... Обожавам и това стихотворение...

Някакви мисли за Никоите и Нищото....

... Ставам. Душ. Кафе. Излизам. Плейърът ми свири в такт с ежедневието. Качвам се в автобуса. Возя се. И изведнъж се оглеждам... Излизам от делничния транс. Гледам хората около мен... Опитвам се да ги видя... Да прочета нещо в очите им... Да разгадая израженията им... Мъча се... И изведнъж виждам, че няма какво да разгадавам. Няма нищо. Празни погледи. Празни души. Или да кажа Осъдени души? Но не като Димовите Осъдени души... По-скоро като... като Фауст. Продали душата си на Дявола. За 1000 лева. Или за хубав офис. Или за богат мъж. Или за хубава фигура. За каквото и да е, това са хора, забързани в ежедневието си и УЖ доволни от него. НО (винаги това мило хубаво "но")... дали са щастливи?! Не спират, за да се замислят за това, защото усещат, че отговорът няма да им хареса. Знаят, че хубавата фигура им коства цял живот лишения... богатият мъж цял живот мълчане, хубавата работа цял живот без личен такъв и прочее. И в този смисъл, те са Осъдени на привидно щастие. Без право на обжалване, защото това са си поискали от Лукавия, за това са продали дребните си душици. Забравили са (а дали?!) детските мечти за полицай/лекарка/пожарникар/барби дори, които да правят хората щастливи. Сега виждат само себе си... А това някак си малко напомня на някоя картина на Дали - сюрреалистична, на моменти груба и брутална, но отразяваща действителността... или поне личното възприятие на всеки за нея. Разтечено време, разбулен сън, разкривени картини... Може би това се крие зад празните погледи. Може би това е пълнежа на празните души - криви маски и грешноразбрани идеали.Стремеж към нищо и за нищо... И защо?!

Безглаголно (или за отражението на ежедневието в плейлиста ми...)

(You're simply the best, better than all the rest,better than anyone, anyone I've ever met!) ... Сутришна аларма, душ, кафе... (Cuando tomes tu café toma tu café con caña) ...
Тоалет, бърз поглед в огледалото, озадачено помръдване с носле ( Good morning starshine, the earth says hello) ... Полуспринт до спирката, половин час чакане, цигара (Days dawning, skins crawling, pure morning) ... Претъпкан автобус, празни погледи, празни души( All in all you're just another brick in the wall) ... Задръстване, злоба, празни души ( Searching...Seek and Destroy) ... Подлез, павета, университет (.. and the dreams that you dare to dream
really do come true) ... Колеги, асистенти, преподаватели (With just a wave of the strong right hand, (s)he's gone to the temple of the king) ... Кафе, цигара, колеги ( You're the voice try and understand it, make a noise and make it clear) ... Бира, цигара, приятели ( I've only got the sunny hours, brightest hours of day, I never count the gloomy hours, I let them slip away) ... Един час чакане, градски транспорт, кучета/бездомници/наркомани(I think I'm dumb, or maybe just happy) ... Домакински задължения, работа на компютъра, Skype (I'm just a dreamer, who dreams of better days) ...Книжка, приятна музика, свещи ( The flower looks good in your hair) ... Душ, легло, Добрявко (Little child, be not afraid, though storm clouds mask your beloved moon)....

За мишките и хората или как да теглиш куршума на приятел най-лесно

Напоследък често мисля над отношенията между хората.... За отношението първо на Аза към самия себе си, после и към заобикалящия го свят.... За хроничния стрес и нещастие, обзели масата.... Мисля често за Хайдегеровия Das Man, който се бой да изпита щастие, защото така неминуемо ще се сблъска и с нещастието(или поне така си спомням от нещо, което четох отдавна...).... Въпросният Das Man по същите ми смътни спомени беше почти невротизиран от невъзможността да изпита удовлетворение от живота си, беше редовно депресиран от една голяма пустота, резултат от непрекъснатите усилия да отказваш да чувстваш.... Мислите ми се отнасят от време на време и към Меркузовия Едноизмерен човек, макар това да е малко по-далечна тема... За изкуствените представи за щастие и за промиването на мозъците... За масовото потребление не само на определени стоки, но и на наложени не от морала и етиката, а от разни манипулатори ценности и възгледи... После почвам да мисля и за бягството.... Как човек затваря очи, когато гледката не му харесва, въпреки че може да промени нещата. Как скрива страховете и кошмарите си, защото ако никой не ги знае, те може да изчезнат. Как прикрива лъжите си зад забавни истории и смешки. Как се крие, защото го е страх какво може да намери зад следващия ъгъл. Как бяга от реалността..... В общи линии, картинката, която се оформя в съзнанието ми не е никак розова.
И точно тогава, когато всичко ми изглежда черно, се сещам за разни "приятели". И черното става още по-черно. Задаваш си въпроси от сорта на това как може толкова дълго да си познавал един човек, а да не си го прозрял. Чудиш се какво се случва с чистите приятелски чувства, с доверието, с идеята, че можеш да се опреш на някого... Къде са отишли някогашните обещания да сте заедно винаги, независимо от обстоятелствата....Какво се е случило с клетвите? ... Защо най-близките ти те предават? Забиват ти нож в гърба.... Знаят слабите ти места и уцелват точно там.... Но ако Джордж застрелва Лени по хуманни причини, тук случая е малко по-различен. Тук ти си седиш на брега на реката, без да си убил нищо и никого, говориш за прекрасната ферма, за голямата мечта, която ще сбъднете .... Мечтаеш си.... Правиш си планове... И знаеш че до себе си имаш верен приятел, на когото можеш да разчиташ.... И изведнъж пропадаш в черната дупка.Оказва се, че този приятел най-безцеремонно ти е теглил куршума. И то в гръб. По-лесно му е било на човечеца. И не че те спасява от нещо. Или има изобщо някаква логична причина или умисъл. Просто на добрягата му омръзнало от теб и за да няма трагични раздели и сълзи, просто ти пуснал куршумеца. Най-чистосърдечно спестява драмата....
С две думи, напоследък съм станала маааалко черногледа.... Но все още съм си оптимистче, все се надявам ,че нещата ще се променят.... Но дали? :)

Мир вам!

През 1981 Общото събрание на Организацията на Обединените нации – ООН, обявява за Международен ден на мира всеки трети вторник на месец септември, а от 2001 г. е фиксиран 21 септември като ден на мира и на спирането на огъня и насилието. Резолюция 55/282 на ООН призовава хората по цял свят по подобаващ начин на отбележат деня и така да “сътрудничат с ООН за постигането на световен ден на прекратяване на огъня.” Празника се чества в сто деведесет и двете държави-членки на ООН.

И тази година Денят на мира бе отпразнуван и в София.Сутринта имаше шествие от Народния театър до Паметника на незнайния войн, което завърши с тържествени речи и полагане на цветя и венци. Следобед с колегите от Дружеството за ООН в България бяхме организирали няколко инициативи - раздавахме прегръдки в Южния парк, събирахме Обещания за мир, помагахме на най-малките и те да отправят своето послание чрез рисунки... Накрая завършихме с концерт, в който взеха участие Коцето Калки, X-R@Y и други млади изпълнители. Хубаво беше, всички си тръгнахме усмихнати и весели:)))

Просто щастлива (или за 1-2 сбъднати мечти)

Това май е една от най-хубавите седмици в живота ми... Започна прекрасно - с незабравимо парти по случай рождения ми ден - многото приятели, съчетани с хубава музика винаги са били гаранция за страхотно прекарване. А като добавим и dress code: Нещо нетипично и една спретната виличка в Симеоново... Стана наистина неповторимо:)
Няколко дни по-късно пък осъществих една дълго очаквана от мен покупка - хубав фотоапарат:) Е, не е професионален, но пък на мен това си ми е перфектно:) Щрак:)
И след това дойде... Денят! Или май по-точно Нощта! Заветният миг... Концертът на Metallica! ... Спокойно мога да кажа, че това беше един от най-невероятните моменти в живота ми. Цял ден се занимавам с какво ли не, но още не мога да изляза от обхваналата ме еуфория... Няма думи, които да пресъздадат вълнението, да опишат преживяването... Да видиш една от най-великите групи... Музиката, която обичаш, с която си израснал, която те вдъхновява... Да чуеш на живо любимите си песни... 50 000 човека - като един -обединени от магията на музиката... Разтърсващо! Незабравимо! ...

Еуфория срещу депресия:)

Отново съм си в София. Раят изчезна, усмивките значително намаляха, проблемите започнаха да валят отново, а задълженията безсрамно да крещят... С две думи - Здравей, ежедневие:)
За щастие обаче съм заредена с изключително много позитивизъм и енергия. Все още не се впечатлявам от злобните коментарчета, с които се сблъсквам и се усмихвам дори когато съм нервна. И се опитвам да заразя хората с моето прекрасно настроение:) Може би затова ми стана много тъжно като видях в блога на един приятел снимки на "самоубили се" плюшени мечета - много мрачни картинки бяха. И реших да остана вярна на себе си и както винаги да застана "на въпреки"... И на неговата суицидност да противопосатвя моята лятна еуфория:)

Слънчеви усмивки

Лежа си на шезлонга, слънцето приятно гали кожата ми, а децата, които си играят в басейна, леко ме пръскат. От двете ми страни са се излегнали мои близки приятелки от ранното ми детство... Говорим си, смеем се... След малко влизаме във водата, разлигавяме се напълно... Слушаме си хубава музика, а от време на време ми се обажда някои от софийските приятели - даже и носталгия не може да ме хване:) С две думи - животът е прекрасен:)
Тишината и спокойствието, които царят тук ми дадоха възможността да си почина за 2 дни от последните 2 месеца на напрежение и стрес.Атмосферата е невероятна - всички ми се радват, всички ме глезят, няма намръщени лица и сърдитковци, които да ти развалят настроението. Няма притеснения, няма напрежение, няма го хаоса на забързано ежедневие. Сякаш времето е спряло в момент на всеобщо щастие.... Единственото, което се усеща е една всеобхватна небрежност и веселост:) Всичко, което има значение са слънчевите усмивки... Много, много слънчеви усмивки...:)

Красота по време на Езикознание...

От няколко дни не мога да спра да слушам тази песен... Невероятна е! А по принцип дори не харесвам френски песни. Първо ме грабна като мелодия, после се зарових и в текста... Тези дни смятам да гледам филма-"Les chansons d'amour", изглежда обещаващ:)

As-tu déjà aimé

As-tu déjà aimé
Pour la beauté du geste
As-tu déjà croqué
La pomme à pleine dent
Pour la saveur du fruit
Sa douceur et son zeste
T’es-tu perdu souvent

Oui j’ai déjà aimé
Pour la beauté du geste
Mais la pomme était dure
Je m’y suis cassé les dents
Ces passions immatures
Ces amours indigestes
M’ont écoeuré souvent

Les amours qui durent
Font les amants exsangues
Et leurs baisers trop mûrs
Nous pourrissent la langue

Les amours passagères
Ont de futiles fièvres
Et leurs baisers trop verts
Nous écorchent les lèvres

Car à vouloir s’aimer
Pour la beauté du geste
Le ver dans la pomme
Nous glisse entre les dents
Il nous ronge le coeur
Le cerveau et le reste
Nous vide lentement

Mais lorsqu’on ose s’aimer
Pour la beauté du geste
Ce ver dans la pomme
Qui glisse entre nos dents
Nous embaume le coeur
Le cerveau et nous laisse
Son parfum au-dedans

Les amours passagères,
Font les futiles efforts
Leurs caresses éphémères,
Nous fatiguent le corps

Les amours qui durent,
Font les amants moins beaux
Leurs caresses à l’usure,
Ont raison de nos peaux…

Kрасиво, а?:) Наслади се...:)

Мъките на словото

Редовно чуваме "Абе не мога да ти го обясня...", "Еми то е... едно такова... не мога да ти опиша... знам какво е, но просто не мога да го изразя"... Често се случва когато човек мисли и му се наложи да изкаже бързо мисълта си, да не намери правилната дума. Това са така наречените мъки при "раждане на словото", при преобразуване на нагледното образно мислене в абстрактно, знаковословесно. А това преобразуване отнема време, енергия, информация и като цяло е съпроводено с трудности.Представите и сетивните образи, които витаят в главата ни трябва бързо да се превърнат в понятия, да се избистрят в ясна мисъл. Което става само с практика. Много практика и шлифовка...
Днес моите летящи мисли започват да се учат да говорят. Не че ще спрат да хвърчат щураво насам-натам - то това май е невъзможно:) Просто ще станат... хм... малко по-опитомени:)