Точката отделя изреченията. Тя придава образ. Семантизира думите. Завършва идеите. Свързва и разделя мислите. Без точка не може. Точката формира многоточието. Оттам и недоизказаното (а колко повече казано от онова, недоизказаното). Тя образува и точка и запетаята. Точката седи преди почти всяко изречение и след абсолютно всяко (грамотно) такова. Точката осмисля.
Точката е нищо. Тя не изразява емоция. Сама не придава смисъл (или поне твърде рядко). Не означава нищо. Не нарича. Не показва. Не квалифицира. Не квантифицира. Не отъждествава. Не опринадлежава. Не озвучава. Не съществува сама.
Какво е точката?!
Каквото я направиш ти.
И каквото реши сама да ти покаже....
