неделя, 5 септември 2010 г.

Орис

Не плачи, мило дете. Не се ядосвай. Има хора добри, има хора лоши, но най-много са хората, които просто не си заслужават. Когато се сблъскаш с такъв човек, подмини го. Когато такъв се окаже приятел, който ти забива нож в гърба - усмихни му се и продължи.

Усмихни се. Заради другите, добрите хора. Заради близките. Заради добрите приятели. Заради любовта. Заради красотата. И най-вече - заради самата теб! Защото ти си един прекрасен човек и заслужаваш само прекрасни неща. Е, за съжаление не винаги човек получава това, което заслужава. Понякога пък получава и това, което не заслужава. Но не трябва да се натъжаваш, не трябва да се чувстваш зле... Майната им на другите, ако не те оценяват.

Усмихни се. Ние сме най-готините и хората, които ни губят, губят най-доброто. А това е повод поне за малка злобна усмивчица, нали?:)

Усмихни се. Защото имаш мама. Имаш мен. Имаш и много други страхотни хора около теб. Имаш себе си. А това е повод за доволна усмивка.

Усмихни се. Защото не се отказваш. Защото постигаш целите си. Защото си роден борец. А това е повод за триумфална усмивка.

Усмихни се. Погледни навън. Виж искрящите звезди. Пожълтяващите дървета. Тъмния профил на планината на фона на пълнолунието. А това е повод за влюбена усмивка.

Не плачи, мило дете. Не се ядосвай...

Орисвам те да се усмихваш! :) :) :) :) :)
Powered By Blogger

RSS Subscribe