Бях го забравила... А толкова го обичам...
Моето обяснение в любов
Аз не съм красавец.
Аз съм грозен.
Моите родители са прости.
Аз дойдох по селски коловози
като бос езически апостол.
Женски погледи в любов не ме окъпаха.
Две-три булки скришом ме прегръщаха -
мачкаха си блузите в тъмното,
а на виделото
се загръщаха.
Аз не съм красавец...
Но в зениците
нося клади -
светнали и черни.
Ти не си чула,
че грозниците
са от всички влюбени най-верни!
Те най- тежко се разочароват,
ако ги постигнат несполуки...
Яворов взе хапчето отрова
да запази грозните от клюки.
Обожавам Павел Матев... Обожавам и това стихотворение...
Няма коментари:
Публикуване на коментар