Липсваш ми

Плаче ми се.

Често се случва откакто замина. Празно ми е. И ми е самотно. Ужасно самотно. И понякога си пускам по някоя сълза.

Наскоро една приятелка разказваше, че нейният Той ужасно много и липсва. Че изпитва нужда поне за малко нейният Той да е с нея, до нея - и духовно, и физически.

Аз даже усещам физическа болка, че те няма. Сърцето ми прескача, ръцете ми изтръпват - непогалили, непогалени. Несъзнателно се опитвам да прегърна празното легло. Да се стопля в липсващата топлина. Да усетя отдавна изчезналия ти аромат. Сутрин да видя отсъствашата ти усмивка и да ми донесеш кафе през 600 километра. Вечер Малчо да поскача по нямащия те теб и изчезнало да ме целунеш. Да снимам невидимия ти силует и отново кротко да се сгуша до празното пространство.

Ежедневие.

Липсваш ми се. И ми се плаче.

Снимки от едно пътуване

Забравих си фотоапарата. А имаше толкова много за снимане.

Заснежените хълмове, блестящи от слънчеви лъчи. А на заден фон - надвиснали буреносни облаци.

Щрак!

Нежно преплетените ни пръсти, докато се държим ръка за ръка в колата(освен когато сменяш скоростите). И без да хващаме белещия ми се лак.

Щрак!

Странни намръщени хора в анцузи. Добри портрети можеха да станат.

Щрак!

Блесналият ти поглед докато ми говориш нещо (нее, съжалявам, не помня какво. Мисля, че беше нещо за пътя, но не съм сигурна.)

Щрак!

Магазинче за дискове и касетки. Касетки от зората на чалгата. Най-централно - Сашка Васева.

Щрак!

Възхищението в очите ти, когато гледаше онзи паун в затворения манастир.

Щрак!

Гейзерът, който повече димеше, отколкото да изригва.

Щрак!

Ти - замечтано гледащ прекрасния пейзаж.

Щрак!

Величествените склонове, заснежените писти, красивите стари разкривени дървета. И онзи залез.

Щрак!

И стигаме до любимата ми снимка. Ти, небрежно седнал на леглото в тъмната стая, палиш си цигара. Пламъкът на запалката осветява част от лицето ти и се отразява в леко запотената ти кожа. Черно-бяла ще е.

Щрак!

Смятам това да е последната снимка. Надали някоя друга би била достатъчно добра, че да се нареди след нея просто.

Забравих си фотоапарата. Но запомних всичко.

J'aime

Харесвам вкуса на уиски по устните ти.

Харесвам как се харесваш с приятелите ми.

Харесвам как говориш неща, които тотално не разбирам (но пък звучат внушително).

Харесвам как разсъждаваш.

Харесвам и как не пускаш ръката ми - изобщо, изобщо, изобщо - освен ако не е за да ме прегърнеш.

Харесва ми как говориш за мен. Как ме гледаш. Как ме докосваш.

Харесвам sms-ите ти.

Харесвам и себе си с теб.

Ужасно много харесвам колко си добър, прекрасен и невероятен.

Харесва ми. Харесва ми. Харесва ми.