неделя, 5 юли 2009 г.

Истинска случка

Малко село в северозападнала България. Млад мъж отива на посещение. Стой на улицата до колата си и чака нещо. Около него се събира група роми. Те се суетят, шушукат си, оглеждат непознатия. След известно време, очевидно прекарано в притеснения, към нашия герой се приближава един от циганите и сумтейки под мустак казва:
- За 20 лева ще гласувам за когото кажеш!
Младият мъж се стъписва, но бързо преодолява първоначалното си учудване и презрително заявява на "търговеца" да се разкара. Той се връща към групата си. Следва още известно обсъждане и нови преговори:
- Абее и за 10 лева ще гласувам за когото кажеш!И моите хора също.
- Казах ти, разкарай се!
- Ох, добрее... по 5 лева.
- Хахаха (нашият човек не може да сдържи повече саркастичния си смях), то след малко и за 2 лева ще продадеш гласа си.
(След известно замисляне)
- Еее, айде поне по 5 лева дай, дее!
Младият мъж обаче не е от "тия". Обеснява на преговарящия, че и 1 стотинка няма да му даде и влиза смаян и погнусен в колата си. Групата си тръгва.(По всяка вероятност да търси нов купувач.)

Не, това не е несполучлив опит за разказ, нито жалко подражание на саркастична пиеска. Това е реална случка от преди два дни, която мисля, че няма смисъл да коментирам.

Продаването на гласове не е само престъпление, то е изневяра на себе си, на децата си, на бъдещето си.


Powered By Blogger

RSS Subscribe