ФотоконкурсЪТ 2

Фотоконкурсът „Поглед към толерантността” с удължен срок за участие до 16 ноември

Поради големия интерес Дружеството за ООН в България удължава срока за подаване на фотографии за младежкия фотоконкурс на тема „Поглед към толерантността” до 16 ноември. Конкурсът бе обявен в рамките на инициативата Алианс на цивилизациите. Конкурсът е по повод на Международния ден на толерантността, 16 ноември.
Ще бъдат присъдени три парични награди - 300, 200 и 100 лева, а награждаването ще се проведе в Министерството на външните работи. Най-добрите 30 фотографии ще бъдат изложени в сградата на Министерството, а след това в университетите в София и на уебсайта на Дружеството.
Творбите ще бъдат оценявани от експертно жури, което ще избере най-добре вписващите се в темата фотографии. Журито ще е съставено от професионални фотографи и общественици.
Изисквания към снимките: формат .jpg, минимален размер 1024 х 768, заглавие
Краен срок за изпращане:16 ноември 2008 г.
Творбите се изпращат на електронен адрес photocontest@una-bg.org, заедно с трите имена, възраст, телефон, e-mail и пощенски адрес.

Мечта

Без думи. Само усещане.

ФотоконкурсЪТ

Приятелите ми знаят - освен Павел Матев (както споменах в предишната публикация), обожавам и ФОТОГРАФИЯТА. И от известно време насам работя върху един фотоконкурс...който официално стартира утре(20.10.2008). Най-накрая! Постигнах си го...:)

Пращай! Покажи ТВОЯТА визия за толерантност....:)

P.S.: Специални благодарности на Иво, че ми разреши и помогна фотоконкурсЪТ да стане реалност:)))

Носталгично:)

Бях го забравила... А толкова го обичам...

Моето обяснение в любов

Аз не съм красавец.
Аз съм грозен.
Моите родители са прости.
Аз дойдох по селски коловози
като бос езически апостол.

Женски погледи в любов не ме окъпаха.
Две-три булки скришом ме прегръщаха -
мачкаха си блузите в тъмното,
а на виделото
се загръщаха.

Аз не съм красавец...

Но в зениците
нося клади -
светнали и черни.
Ти не си чула,
че грозниците
са от всички влюбени най-верни!
Те най- тежко се разочароват,
ако ги постигнат несполуки...

Яворов взе хапчето отрова
да запази грозните от клюки.

Обожавам Павел Матев... Обожавам и това стихотворение...

Някакви мисли за Никоите и Нищото....

... Ставам. Душ. Кафе. Излизам. Плейърът ми свири в такт с ежедневието. Качвам се в автобуса. Возя се. И изведнъж се оглеждам... Излизам от делничния транс. Гледам хората около мен... Опитвам се да ги видя... Да прочета нещо в очите им... Да разгадая израженията им... Мъча се... И изведнъж виждам, че няма какво да разгадавам. Няма нищо. Празни погледи. Празни души. Или да кажа Осъдени души? Но не като Димовите Осъдени души... По-скоро като... като Фауст. Продали душата си на Дявола. За 1000 лева. Или за хубав офис. Или за богат мъж. Или за хубава фигура. За каквото и да е, това са хора, забързани в ежедневието си и УЖ доволни от него. НО (винаги това мило хубаво "но")... дали са щастливи?! Не спират, за да се замислят за това, защото усещат, че отговорът няма да им хареса. Знаят, че хубавата фигура им коства цял живот лишения... богатият мъж цял живот мълчане, хубавата работа цял живот без личен такъв и прочее. И в този смисъл, те са Осъдени на привидно щастие. Без право на обжалване, защото това са си поискали от Лукавия, за това са продали дребните си душици. Забравили са (а дали?!) детските мечти за полицай/лекарка/пожарникар/барби дори, които да правят хората щастливи. Сега виждат само себе си... А това някак си малко напомня на някоя картина на Дали - сюрреалистична, на моменти груба и брутална, но отразяваща действителността... или поне личното възприятие на всеки за нея. Разтечено време, разбулен сън, разкривени картини... Може би това се крие зад празните погледи. Може би това е пълнежа на празните души - криви маски и грешноразбрани идеали.Стремеж към нищо и за нищо... И защо?!

Безглаголно (или за отражението на ежедневието в плейлиста ми...)

(You're simply the best, better than all the rest,better than anyone, anyone I've ever met!) ... Сутришна аларма, душ, кафе... (Cuando tomes tu café toma tu café con caña) ...
Тоалет, бърз поглед в огледалото, озадачено помръдване с носле ( Good morning starshine, the earth says hello) ... Полуспринт до спирката, половин час чакане, цигара (Days dawning, skins crawling, pure morning) ... Претъпкан автобус, празни погледи, празни души( All in all you're just another brick in the wall) ... Задръстване, злоба, празни души ( Searching...Seek and Destroy) ... Подлез, павета, университет (.. and the dreams that you dare to dream
really do come true) ... Колеги, асистенти, преподаватели (With just a wave of the strong right hand, (s)he's gone to the temple of the king) ... Кафе, цигара, колеги ( You're the voice try and understand it, make a noise and make it clear) ... Бира, цигара, приятели ( I've only got the sunny hours, brightest hours of day, I never count the gloomy hours, I let them slip away) ... Един час чакане, градски транспорт, кучета/бездомници/наркомани(I think I'm dumb, or maybe just happy) ... Домакински задължения, работа на компютъра, Skype (I'm just a dreamer, who dreams of better days) ...Книжка, приятна музика, свещи ( The flower looks good in your hair) ... Душ, легло, Добрявко (Little child, be not afraid, though storm clouds mask your beloved moon)....