Просто щастлива (или за 1-2 сбъднати мечти)

Това май е една от най-хубавите седмици в живота ми... Започна прекрасно - с незабравимо парти по случай рождения ми ден - многото приятели, съчетани с хубава музика винаги са били гаранция за страхотно прекарване. А като добавим и dress code: Нещо нетипично и една спретната виличка в Симеоново... Стана наистина неповторимо:)
Няколко дни по-късно пък осъществих една дълго очаквана от мен покупка - хубав фотоапарат:) Е, не е професионален, но пък на мен това си ми е перфектно:) Щрак:)
И след това дойде... Денят! Или май по-точно Нощта! Заветният миг... Концертът на Metallica! ... Спокойно мога да кажа, че това беше един от най-невероятните моменти в живота ми. Цял ден се занимавам с какво ли не, но още не мога да изляза от обхваналата ме еуфория... Няма думи, които да пресъздадат вълнението, да опишат преживяването... Да видиш една от най-великите групи... Музиката, която обичаш, с която си израснал, която те вдъхновява... Да чуеш на живо любимите си песни... 50 000 човека - като един -обединени от магията на музиката... Разтърсващо! Незабравимо! ...

Еуфория срещу депресия:)

Отново съм си в София. Раят изчезна, усмивките значително намаляха, проблемите започнаха да валят отново, а задълженията безсрамно да крещят... С две думи - Здравей, ежедневие:)
За щастие обаче съм заредена с изключително много позитивизъм и енергия. Все още не се впечатлявам от злобните коментарчета, с които се сблъсквам и се усмихвам дори когато съм нервна. И се опитвам да заразя хората с моето прекрасно настроение:) Може би затова ми стана много тъжно като видях в блога на един приятел снимки на "самоубили се" плюшени мечета - много мрачни картинки бяха. И реших да остана вярна на себе си и както винаги да застана "на въпреки"... И на неговата суицидност да противопосатвя моята лятна еуфория:)

Слънчеви усмивки

Лежа си на шезлонга, слънцето приятно гали кожата ми, а децата, които си играят в басейна, леко ме пръскат. От двете ми страни са се излегнали мои близки приятелки от ранното ми детство... Говорим си, смеем се... След малко влизаме във водата, разлигавяме се напълно... Слушаме си хубава музика, а от време на време ми се обажда някои от софийските приятели - даже и носталгия не може да ме хване:) С две думи - животът е прекрасен:)
Тишината и спокойствието, които царят тук ми дадоха възможността да си почина за 2 дни от последните 2 месеца на напрежение и стрес.Атмосферата е невероятна - всички ми се радват, всички ме глезят, няма намръщени лица и сърдитковци, които да ти развалят настроението. Няма притеснения, няма напрежение, няма го хаоса на забързано ежедневие. Сякаш времето е спряло в момент на всеобщо щастие.... Единственото, което се усеща е една всеобхватна небрежност и веселост:) Всичко, което има значение са слънчевите усмивки... Много, много слънчеви усмивки...:)

Красота по време на Езикознание...

От няколко дни не мога да спра да слушам тази песен... Невероятна е! А по принцип дори не харесвам френски песни. Първо ме грабна като мелодия, после се зарових и в текста... Тези дни смятам да гледам филма-"Les chansons d'amour", изглежда обещаващ:)

As-tu déjà aimé

As-tu déjà aimé
Pour la beauté du geste
As-tu déjà croqué
La pomme à pleine dent
Pour la saveur du fruit
Sa douceur et son zeste
T’es-tu perdu souvent

Oui j’ai déjà aimé
Pour la beauté du geste
Mais la pomme était dure
Je m’y suis cassé les dents
Ces passions immatures
Ces amours indigestes
M’ont écoeuré souvent

Les amours qui durent
Font les amants exsangues
Et leurs baisers trop mûrs
Nous pourrissent la langue

Les amours passagères
Ont de futiles fièvres
Et leurs baisers trop verts
Nous écorchent les lèvres

Car à vouloir s’aimer
Pour la beauté du geste
Le ver dans la pomme
Nous glisse entre les dents
Il nous ronge le coeur
Le cerveau et le reste
Nous vide lentement

Mais lorsqu’on ose s’aimer
Pour la beauté du geste
Ce ver dans la pomme
Qui glisse entre nos dents
Nous embaume le coeur
Le cerveau et nous laisse
Son parfum au-dedans

Les amours passagères,
Font les futiles efforts
Leurs caresses éphémères,
Nous fatiguent le corps

Les amours qui durent,
Font les amants moins beaux
Leurs caresses à l’usure,
Ont raison de nos peaux…

Kрасиво, а?:) Наслади се...:)

Мъките на словото

Редовно чуваме "Абе не мога да ти го обясня...", "Еми то е... едно такова... не мога да ти опиша... знам какво е, но просто не мога да го изразя"... Често се случва когато човек мисли и му се наложи да изкаже бързо мисълта си, да не намери правилната дума. Това са така наречените мъки при "раждане на словото", при преобразуване на нагледното образно мислене в абстрактно, знаковословесно. А това преобразуване отнема време, енергия, информация и като цяло е съпроводено с трудности.Представите и сетивните образи, които витаят в главата ни трябва бързо да се превърнат в понятия, да се избистрят в ясна мисъл. Което става само с практика. Много практика и шлифовка...
Днес моите летящи мисли започват да се учат да говорят. Не че ще спрат да хвърчат щураво насам-натам - то това май е невъзможно:) Просто ще станат... хм... малко по-опитомени:)