Не бягай! Никога и от нищо! Остани и се бори. Не предавай идеите си. Не се отказвай от мечтите си. Не се превивай пред трудностите. Не забравяй какво си си обещавал....
ГЛУПОСТИ!
Бягай! Спасявай се! Майната им на глупостите, които ти набиват в главата от малък. Тези, който остават последни на кораба, обикновено се давят. Кел файда тогава от мечтите и обещанията им. Спасявай кожата колкото можеш по-бързо. Мечтите са мечти навсякъде. Идеите се променят, осъвършенстват се. Идеалите се приспособяват. Човек може да е Човек, независимо къде се намира, но не може да се разгърне в клетка. Няма как да полети, ако го притискат отвсякъде. Само глупаците стоят на едно (обречено) място и казват, че стоически бранят вижданията си. Всъщност са некадърници, които боксуват в тинята, защото не могат да се измъкнат. Само слабите не продължават. Само страхливците остават.
Ти какъв си?
БЯГАЙ! С всички сили... БЯГАЙ!
1 коментар:
"Моят град. С липите, кестените и безбройните бързащи хора. Моят град. Най-хубавият град на света....
...... София....... ",нима искаш да оставиш всичко това?
Да така е, защото живееш във време в което оцеляваме, а не живеем нормално. А имаме и "привилегията" да гледаме как другите живеят "нормално". И на човек му писва да се бори с вятърни мелници и да бленува един друг свят. И му се иска това другото време да дойде сега и веднага, и ако може с вчерашна дата. А като дойде? Какво ни остава тогава? Няма ли да ни е скучно? Затова, мило момиче, не бягай! Опитай се да "смениш доминантата". Да се захванеш за известно време с нещо друго, което не иска толкова усилия от теб. Дай време на мозъка си да подреди мислите ти на подсъзнателно ниво. Да избистри приоритетите ти - какво всъщност искаш? Нали си чувала, че утрото е по-мъдро от вечерта. Ето това е. Време за промяна. Не бързай, дай си време през което да не мислиш и да не се тревожиш. И тогава когато отново се върнеш към всичко това, ако краката ти хукнат да бягат - не ги спирай!
За мене - аз съм на 58 години, казвам се Димитрина, по професия съм информатик - работещ. Можеш да ми пишеш на didonab@abv.bg. Попаднах на твоя блог, като търсех мнения за книгите на Жозе дус Сантош.
Публикуване на коментар