Лунни приказки от Небивалата земя...
Или как летящите ми мисли се учат да говорят:)
четвъртък, 20 август 2009 г.
Полет
Морето. Небето. Слънцето. И ти. Вятърът в косите ти. И далеечен, далечен хоризонт, преливащ синьото на водата и въздуха.
Извисяването. Полетът. Безбрежността. Разперените криле. Свободата. Животът.
Няма нищо по-прекрасно! И не може да се опише, трябва да се изживее!
Няма коментари:
Публикуване на коментар
По-нова публикация
По-стара публикация
Начална страница
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
RSS Subscribe
Няма коментари:
Публикуване на коментар