Аромат на липи. Свеж, опиващ, любим.Мокри улици. Сутрешното слънце се оглежда в тях. Дама в костюм потропва с високите си токчета. Забързан бизнесмен я поглежда, усмихва се и продължава. Майка води детето си на детска градина. Баба с бастун се реди за баничка.
Градът се събужда.
Двама млади вървят гушнати и се гледат влюбено. На отсрещния тротоар група ученици се смеят шумно. На спирката, двайсет метра по-надолу, дядо храни гълъбите. Минава трамвай. Слизат хора, други се качват. Едно Ауди изпреварва едва движеща се Лада.
А липите ухаят. Опияняващ аромат, който те връща към детството. Който ти припомня веселите мигове от тинейджърските години. Който те подсеща, че е сесийно време. Който те кара да вдишаш дълбоко, да затвориш очи и да се насладиш на този напълно щастлив момент.
И сякаш се сливам с града. Усещам живота му във вените си. Сякаш мога да почувствам положителните емоции на всеки човек - задовоството на младата дама от новите и обувки, захласа на бизнесмена по младата дама, майчината любов, детската невинност, мъдростта на бабата, любовта на младежите... Аз съм те и те са аз. Аз съм Градът. Защото това е моят град, градът, с който съм споделила всичко. Познавам и лъскавите павета в центъра, и разбитите малки улички в крайните квартали. Знам скъпите магазнини и кафенета, знам и мизерните. Виждала съм го и блестящ, и грозен. Точно както той познава мен - във всичките ми настроения, с всичките ми луди хрумки. Знае ме и наконтена, и полузаспала по домашни дрехи. Беше там, когато започнах училище, когато завърших и когато влязох в университета. Видя как се влюбих за пръв път, плака с мен за онова гадже. Триумфира с мен когато взех онзи много важен изпит.
Моят град. С липите, кестените и безбройните бързащи хора. Моят град. Най-хубавият град на света....
...... София.......
Няма коментари:
Публикуване на коментар