Обичам те

Аромат на липи. Свеж, опиващ, любим.Мокри улици. Сутрешното слънце се оглежда в тях. Дама в костюм потропва с високите си токчета. Забързан бизнесмен я поглежда, усмихва се и продължава. Майка води детето си на детска градина. Баба с бастун се реди за баничка.
Градът се събужда.
Двама млади вървят гушнати и се гледат влюбено. На отсрещния тротоар група ученици се смеят шумно. На спирката, двайсет метра по-надолу, дядо храни гълъбите. Минава трамвай. Слизат хора, други се качват. Едно Ауди изпреварва едва движеща се Лада.
А липите ухаят. Опияняващ аромат, който те връща към детството. Който ти припомня веселите мигове от тинейджърските години. Който те подсеща, че е сесийно време. Който те кара да вдишаш дълбоко, да затвориш очи и да се насладиш на този напълно щастлив момент.
И сякаш се сливам с града. Усещам живота му във вените си. Сякаш мога да почувствам положителните емоции на всеки човек - задовоството на младата дама от новите и обувки, захласа на бизнесмена по младата дама, майчината любов, детската невинност, мъдростта на бабата, любовта на младежите... Аз съм те и те са аз. Аз съм Градът. Защото това е моят град, градът, с който съм споделила всичко. Познавам и лъскавите павета в центъра, и разбитите малки улички в крайните квартали. Знам скъпите магазнини и кафенета, знам и мизерните. Виждала съм го и блестящ, и грозен. Точно както той познава мен - във всичките ми настроения, с всичките ми луди хрумки. Знае ме и наконтена, и полузаспала по домашни дрехи. Беше там, когато започнах училище, когато завърших и когато влязох в университета. Видя как се влюбих за пръв път, плака с мен за онова гадже. Триумфира с мен когато взех онзи много важен изпит.
Моят град. С липите, кестените и безбройните бързащи хора. Моят град. Най-хубавият град на света....
...... София.......

Порнография

Преди една седмица исках да напиша нещо, което спестих. Беше нещо от сорта на: "БСП се бори за жълт сладолед, НДСВ за кебапчета!". Ще премълча и този път историята на този пост, но основната идея беше за политическата порнография, която ни залива всеки ден. Днес обаче не мога да замълча. Макар че ми е трудно да говоря. Нещо се свило в гърлото ми и някак ми е тежко. Едно такова.... Горчиво.... Май се казваше разочарование. Да! Точно то е! И малко срам. Малко гняв. Известна доза обезверяване (за кой ли път вече). Малко съжаление. И още веднъж голямо количество разочарование. ...

Не един път съм се разочаровала от политиката. Не един път съм плюла политиците. Не веднъж съм се гневила на българите, които избират разни лумпени за управляващи. Сега обаче вече всичко излиза извън границите.... 35%?!?!... 35% ?!?!?! Защо?! Защо хората са токова безотговорни?! Защо ги мързи да гласуват? Защо никой не дава пукната пара кой ще ни представлява в ЕП? Защо никой не се интересува от бъдещето на България?! И как да стане по - добро положението тук, като единствените, които прилежно ходят да си пуснат бюлетинката са многобройните туристи, дето идват на талази в автобуси от съседна Турция и още по-многобройните братя от ромски произход, които вече чинно са си продали гласчето за 10/20 лв?!?!?!

Нормално ли е турчолята да ни представляват пред Европа? Нормално ли е да са във всяко правителство?!

Нормално ли е фанатизираните атакисти да са веднага след турчолята?!

Нормално ли е онзи неадекватен кон да е с най-много гласове?! (да,да, точно за лейди Здравкова говоря)

Нормално ли е да се радваме на 35% избирателна активност?! (да, повече е от миналите избори, но все пак са си 35 %!!! ... )

Нормално ли е никой да не гласува?!

Нормално ли е всичко заобикалящо ни?!

Или аз се побърках....