... Нещо се променяше. Сякаш светът вече бе друг. Може би не толкова сив, може би малко по-мил, може би дори тя успяваше да се усмихне без да влага много усилия. Но все пак нещо като че ли умираше. Часто от нея. Характеризираща я. Изграждаща я. Основна.
Тъга. Болка. Неистово желание. Блян. Копнеж. Мечта. Същност. Любов.
... Ходеше с високо вдигната глава. С усмивка. В новите си цветни дрехи и високи обувки. Хората я заглеждаха, а тя отвръщаше щастливо на погледите им. Излъчваше спокойствие, увереност и красота. А отвътре цялата трепереше. Губеше сигурността си. Макар че болеше, макар да бе нещастна, поне бе намерила някаква защита. Измамна. Маска. Но и щит срещу нови разочарования. А сега той бавно изчезваше. Стените, с които се бе обградила се пропукваха и през тях навлизаше светлина. И други хора. Забелязваше ги. И някои от тях дори и допадаха. Неподходящите, по всяка вероятност. И все пак хора. Не призраци, изскочили от избелелите снимки....
Тъга. Болка. Неистово желание. Блян. Копнеж. Мечта. Същност. Любов.
... Светлината бе влязла в нея. Бе заменила високите обувки с удобни маратонки и шарените дрехи с любимите дънки и обикновена тениска. Разхождаше се по улицата и зяпаше в небето. Тук таме кръстоваше поглед с някой минувач и продължаваше напред. Изглеждаше като всяко нормално момиче на нейната вързаст. Но не се чувстваше така. Отвътре сияеше. Безумно щастлива Без основателна причина. Слънцето светеше и това я изпълваше с блаженство. След толкова години живот в сенките, тя най-накрая бе надвила мрака. Бе го изгонила от сърцето и душата си и беше свободна. Свободна да полети (нищо че ще падне няколко пъти преди това).....
Бе си върнала себе си.
Няма коментари:
Публикуване на коментар