Заснежените хълмове, блестящи от слънчеви лъчи. А на заден фон - надвиснали буреносни облаци.
Щрак!
Нежно преплетените ни пръсти, докато се държим ръка за ръка в колата(освен когато сменяш скоростите). И без да хващаме белещия ми се лак.
Щрак!
Странни намръщени хора в анцузи. Добри портрети можеха да станат.
Щрак!
Блесналият ти поглед докато ми говориш нещо (нее, съжалявам, не помня какво. Мисля, че беше нещо за пътя, но не съм сигурна.)
Щрак!
Магазинче за дискове и касетки. Касетки от зората на чалгата. Най-централно - Сашка Васева.
Щрак!
Възхищението в очите ти, когато гледаше онзи паун в затворения манастир.
Щрак!
Гейзерът, който повече димеше, отколкото да изригва.
Щрак!
Ти - замечтано гледащ прекрасния пейзаж.
Щрак!
Величествените склонове, заснежените писти, красивите стари разкривени дървета. И онзи залез.
Щрак!
И стигаме до любимата ми снимка. Ти, небрежно седнал на леглото в тъмната стая, палиш си цигара. Пламъкът на запалката осветява част от лицето ти и се отразява в леко запотената ти кожа. Черно-бяла ще е.
Щрак!
Смятам това да е последната снимка. Надали някоя друга би била достатъчно добра, че да се нареди след нея просто.
Забравих си фотоапарата. Но запомних всичко.
