Навън е мрачно. Ръми студен дъжд - сякаш не капки, а малки късчета лед разцепват въздуха и злобно дращят всичко, до което се докоснат. Навалелият предишния ден сняг от пухкава бяла покривка се превръща в кална и грозна киша. Сивите облаци притискат земята, сякаш небето иска да смачка тази планета на суетата. Сградите са мръсни, хората - начумерени и затворени в себе си, а бездомните песове вият от глад и нападат сърдитите минувачи.
Дупката започва да става дълбока.
Студена къща. Печката упорито отказва да се запали. Шкафовете проскърцват тъжно, сякаш опяват сами себе си. Празните стаи като че ли проклинат света. Пустеещият двор е обърнал гръб на всички хипокрити. Хлъзгавите стълби се гаврят с нещастниците, дръзнали да минат по тях.
Дупката е изкопана.
Лицемерни хора говорят глупости. Проливат се фалшиви сълзи. Изговарят се несвързани лъжи. Сбирщина злобни хора в тъжната къща гравират върху подутия ми мозък гадната действителност.Изкуствени цветя загрозяват и без това противния пейзаж. Въздухът тежи. Свещи се разтапят и се опитват да запалят този абсурд. Хаос... Ужас... Кошмар... Господарката на къщата я няма.
Дупката чака.
Празнота. Пустота.Липса. Липса. ЛИПСА! Част от едно сърце липсва! Болка. Изграяща. Влудяваща. Убиваща. Плач. Вкус на кръв - от прехапваните устни. Мъката от пропуснатото. Последният път.
Дупката зове.
Талашит. Бутафорност. Парад на абсурда. Размазано. Неизличнимо болезнено. Тъжно. Необратимо. Невъзможно...
Дупката е засипана. Край.
Обичам те! Завинаги в сърцето!....
