За мишките и хората или как да теглиш куршума на приятел най-лесно

Напоследък често мисля над отношенията между хората.... За отношението първо на Аза към самия себе си, после и към заобикалящия го свят.... За хроничния стрес и нещастие, обзели масата.... Мисля често за Хайдегеровия Das Man, който се бой да изпита щастие, защото така неминуемо ще се сблъска и с нещастието(или поне така си спомням от нещо, което четох отдавна...).... Въпросният Das Man по същите ми смътни спомени беше почти невротизиран от невъзможността да изпита удовлетворение от живота си, беше редовно депресиран от една голяма пустота, резултат от непрекъснатите усилия да отказваш да чувстваш.... Мислите ми се отнасят от време на време и към Меркузовия Едноизмерен човек, макар това да е малко по-далечна тема... За изкуствените представи за щастие и за промиването на мозъците... За масовото потребление не само на определени стоки, но и на наложени не от морала и етиката, а от разни манипулатори ценности и възгледи... После почвам да мисля и за бягството.... Как човек затваря очи, когато гледката не му харесва, въпреки че може да промени нещата. Как скрива страховете и кошмарите си, защото ако никой не ги знае, те може да изчезнат. Как прикрива лъжите си зад забавни истории и смешки. Как се крие, защото го е страх какво може да намери зад следващия ъгъл. Как бяга от реалността..... В общи линии, картинката, която се оформя в съзнанието ми не е никак розова.
И точно тогава, когато всичко ми изглежда черно, се сещам за разни "приятели". И черното става още по-черно. Задаваш си въпроси от сорта на това как може толкова дълго да си познавал един човек, а да не си го прозрял. Чудиш се какво се случва с чистите приятелски чувства, с доверието, с идеята, че можеш да се опреш на някого... Къде са отишли някогашните обещания да сте заедно винаги, независимо от обстоятелствата....Какво се е случило с клетвите? ... Защо най-близките ти те предават? Забиват ти нож в гърба.... Знаят слабите ти места и уцелват точно там.... Но ако Джордж застрелва Лени по хуманни причини, тук случая е малко по-различен. Тук ти си седиш на брега на реката, без да си убил нищо и никого, говориш за прекрасната ферма, за голямата мечта, която ще сбъднете .... Мечтаеш си.... Правиш си планове... И знаеш че до себе си имаш верен приятел, на когото можеш да разчиташ.... И изведнъж пропадаш в черната дупка.Оказва се, че този приятел най-безцеремонно ти е теглил куршума. И то в гръб. По-лесно му е било на човечеца. И не че те спасява от нещо. Или има изобщо някаква логична причина или умисъл. Просто на добрягата му омръзнало от теб и за да няма трагични раздели и сълзи, просто ти пуснал куршумеца. Най-чистосърдечно спестява драмата....
С две думи, напоследък съм станала маааалко черногледа.... Но все още съм си оптимистче, все се надявам ,че нещата ще се променят.... Но дали? :)

Мир вам!

През 1981 Общото събрание на Организацията на Обединените нации – ООН, обявява за Международен ден на мира всеки трети вторник на месец септември, а от 2001 г. е фиксиран 21 септември като ден на мира и на спирането на огъня и насилието. Резолюция 55/282 на ООН призовава хората по цял свят по подобаващ начин на отбележат деня и така да “сътрудничат с ООН за постигането на световен ден на прекратяване на огъня.” Празника се чества в сто деведесет и двете държави-членки на ООН.

И тази година Денят на мира бе отпразнуван и в София.Сутринта имаше шествие от Народния театър до Паметника на незнайния войн, което завърши с тържествени речи и полагане на цветя и венци. Следобед с колегите от Дружеството за ООН в България бяхме организирали няколко инициативи - раздавахме прегръдки в Южния парк, събирахме Обещания за мир, помагахме на най-малките и те да отправят своето послание чрез рисунки... Накрая завършихме с концерт, в който взеха участие Коцето Калки, X-R@Y и други млади изпълнители. Хубаво беше, всички си тръгнахме усмихнати и весели:)))