Мирис на замръзнали есенни листа...

Тъмнина. Фенер пръска светлинни капчици по малката крива уличка. Мирис на замръзнали есенни листа. Всичко трепти от студ. Само един гълъб смело прорязва вкочаняващия въздух. Зад прозорците - различни съдби. (Щастливо семейство вечеря. Малко дете лежи на пода и като че ли рисува.) Вътре е топло. Уютно. А Тя е навън. Сама. Обикаля уличките и мисли. Наблюдава. Вярва. Хората и се усмихват, развеселени от смешната и шапка. Тя отвръща на топлината в очите им. Подминава. Продължава да обикаля. Като че ли не усеща студа, не се бои от тъмнината, само се усмихва - някак загадъчно. Сякаш знае някаква тайна. Листата са и я казали. Точно преди да замръзнат. И тя беше листо, но вече не е. Вече е звезда - вятърът не я достига, не я носи, а тя сама следва своя собствен път. Няма нужда от чужда светлина, защото и сама може да си свети. Не се бой от студа, защото намери в себе си топлината...
Тъмно е. И студено. Хората забързано пресичат улиците.Само едно момиче стой неподвижно и ги гледа. Вдишва дълбоко аромата на замръзнали есенни листа и се усмихва...

Завинаги мой, завинаги твоя, завинаги наши...

I carry your heart with me

I carry your heart with me (I carry it in

my heart) I am never without it (anywhere

I go you go,my dear; and whatever is done

by only me is your doing,my darling)

I fear

no fate (for you are my fate,my sweet) I want

no world (for beautiful you are my world,my true)

and it's you are whatever a moon has always meant

and whatever a sun will always sing is you

here is the deepest secret nobody knows

(here is the root of the root and the bud of the bud

and the sky of the sky of a tree called life;which grows

higher than the soul can hope or mind can hide)

and this is the wonder that's keeping the stars apart

I carry your heart (I carry it in my heart)

Edward Estlin Cummings

Туп-туп... туп-туп...